Сигнал за измама към Прокуратурата обмислях още през лятото на 2021 година, когато стана ясно, че апартаментът е обременен както с ипотека, така и с възбрана,
въпреки изричните гаранции в предварителния договор, но го направих едва когато стана ясно, че апартаментът отива на публичен търг през юли 2022.
Ето какво уверение има в Предварителния договор.
Човек би помислил, че споменаването на наказателна отговорност и лъжливото твърдение за липса на тежести е достатъчно, за да се заключи, че е налице наказателно-правна измама
и да се постанови досъдебно производство. Наказателна отговорност носи физическото лице, т.е. Красимира Адамска като пълномощник, разписала договора, а не фирмата.
Указахме също, че поначало банковата сметка в договора също е погрешна, невалидни банкови реквизити, както и двата банкови превода по личната сметка
на управителя на фирмата "Даркблу хоум" Аделина Бериевски, както и че апартаментът вече е със втора възбрана и от банката и отива на публичен търг.
Да, ама не, на 05.01.2023 получихме отказ за образуване на досъдебно производство, като междувременно чрез частични вноски от името на Даркблу Хоум
бяха спрени още два търга. Какви бяха аргументите на Прокуратурата, която очевидно взема предвид само твърденията на Адамски и изобщо не се позовава на
снетите при проверката показания на измамения по аналогичен начин Минко и служител на ПИБ:
1. Твърденията за липса на тежести в договора може и да са неверни, но аз съм имал възможност да ги проверя в публичния Имотен регистър.
Такова удостоверение обаче за конкретен имот на практика може да се издаде само на собственика му, притежаващ всички изискуеми документи.
Всъщност, докато не се сключи първа нотариална сделка с имота, той съществува само на чертеж.
Единственият непряк и доста
сложен начин за проверка е описаният вече в страницата ни Регистри, като за целта се поиска справка за всички имотни сделки
на фирмата, като оттам вече по входящите номера се поискат преписи от конкретни документи. Това не дава гаранции обаче, че за същия имот не са
сключени други предварителни договори, записни заповеди, цесии и пр. И ако такава проверка е много лесна,
защо ПИБ отпуска близо милион кредит на фирма, на чиито управители семейното жилище е възбранявано за непогасени задължения през 2013, 2016 и 2017 година.
Защо през 2022 НАП се опитва да наложи възбрана заради неверни фактури за данъчен кредит на ап.7, който вече не е собственост на фирмата?
2. Наказателно-правна измама според Прокуратурата има, ако в момента на сключване на сделката вече е било налице намерението пострадалият да бъде измамен.
Не знам как по принцип може да се надникне в намеренията на един предприемач в даден момент, но като доказателство за добронамереността на Инвеститора
се привежда както започването на строежа(!), така и сключването на укритата ипотека година преди договора. Какви са фактите:
a) Фирмата строител "Интерстройпроект 90" според решението на
Търговско дело 214/2022 на Апелативен съд София е във фактическа несъстоятелност от 31.12.2015 година. Това се установява естествено няколко години
по-късно от вещото лице по делото, но е било известно както на собствениците на фирмата Чавдар Адамски и Аделина Бериевски, така и на Красимира Адамска
като пълномощник.
б) Същите лица основават "Даркблу Хоум" ООД на 29.12.2017 г. като фирма Инвеститор с капитал 100 лв. На 15.08.2018 им е прехвърлено частично правото
за строеж на парцела на ул. "Виница" 17, друга част от правото за строеж е прехвърлена на съдружника им в други фирми Рамез Шараф
в) На 21.03.2019 с посредничеството на "Кредит Мениджмънт" "Даркблу Хоум" ООД чрез ипотека в полза на ПИБ получава кредит от 820,000 лв, който им позволява да
започнат строежа, като до края на 2019 г. обектът вече има акт 14.
г) Към момента на сключването на моя предварителен договор на 07.02.2020 освен кредита от ПИБ, Красимира Адамска вече е получила каквото може от другите клиенти,
в договора не фигурира фирмената сметка на "Даркблу Хоум", а сметката именно на "Интерстройпроект 90" вероятно в последен опит да се избегне неплатежоспособността.
д) следващите две вноски се насочват директно по сметка на управителя Аделина Бериевски, защото била сключила заради строежа "личен заем", а не ипотека!
е) само два месеца по-късно, през април 2020 сметката на "Интерстройпроект 90" вече е запорирана от НАП
ж)Няколко месеца след подписване на договора на 12.08.2020 следва възбрана на семейното жилище.
Ако Адамска/Бериевски са имали намерение да довършват обекта защо изискват преводи по личната сметка на Аделина Бериевски, която през 2020
замина за Германия със съпруга си Иван Бериевски за няколко месеца?
В такава ситуация защо да не се вземат едни пари чрез укриване на тежестите?
3. Апартаментът не бил прехвърлен на мое име, защото не бил завършен?! Това вече е тотална лъжа от Инвеститора.
Другите клиенти са получили нотариален акт на груб строеж с акт 14.
От април 2021 Адамска ни залъгва, че аха да премахне тежестите като погаси ипотеката и вдигне възбраната, но не го прави и в крайна сметка след като разбира,
че прокуратурата няма да възбуди досъдебно производство, на 10.03.2023 хладнокръвно продава апартаменти 1а, 1 и 4, всичките с по две възбрани и ипотеки,
на фирма "Селплекс". Но и да е прехвърлен апартаментът на друга фирма, Адамска пое задължението поне да ми върне партите, както с Нотариален протокол от 15.11.2021,
така и с допълнително споразумение от 17.07.2022.
Входирах две писма до "ДаркБлу ХОум" след сделката със "Селплекс" като с второто директно си поисках парите плюс неустойката. Нито пари, нито отговор.
И т.н.
Внесохме в Прокуратурата нотариалния акт за продажбата на "Селплекс" като допълнително обстоятелство, но не му беше обърнато никакво внимание.
Излиза, че Инвеститорът е свободен да вмъкне в предварителния договор всякакви неверни и заблуждаващи твърдения, включително и че носи наказателна
отговорност за тях, защото е предварително уверен, че наказателна отговорност няма да му бъде потърсена. Пострадалото лице е длъжно да предвиди,
че фирмата строител е вече в неплатежоспособност и че три години по-късно имотът, за който дава парите си, му ще бъде продаден другиму.
Ето как един адвокат от Севлиево
описва работата на Прокуратурата.
Каква е наказателната отговорност и какви са гражданските последици в чл.21?
Този член фигурира и в договора на Минко, чийто апартамент 4 също е ипотекиран към момента на сключване на договора или общо измамата е за над 300,000 лв.
Какво предвижда в такива случаи Наказателният кодекс:
Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.)
Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ
получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.
....
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) Ако имуществото по предходните алинеи е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив,
наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
В случая размерите са не само "големи", но са и "особено големи" (надхвърляща 140 МРЗ съгласно тълкувателно решение № 1/1998 г. на Върховния касационен съд).
Минималната работна заплата МРЗ е 610лв към момента на сключване на договорите.
Човек си казва, че едва ли някой предприемач би рискувал затвор с такъв член в договора. Да, ама не! както казваше Петко Бочаров.
И полицията, и прокуратурата ти казват, "Ами съдържанието е невярно, но ти си бил длъжен да провериш.".И така се зачерква този параграф и
измамата се преобразува от наказателно-правна в гражданско-правна, а с такива Прокуратурата избягва да се занимава.
Впрочем подписването на документи с невярно съдържание изобщо не плаши Красимира Адамска.
При финалната нотариална продажба на злощастните апартаменти 1 и 4 и други имоти на "Селплекс" ЕООД на 10.03.2023 се изисква декларация
ПО ЧЛ. 264, АЛ. 1 ОТ ДАНЪЧНО - ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС за липса на задължения към НАП, каквито всъщност е имало.
Нещо повече, Адамска твърди, че сделката със Селплекс е именно за да се избегне плащането на задължения към НАП:
Образецът на декларацията по чл.264 гласи: Известно ми е,че за декларирани от мен неверни данни нося отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс.
A чл.313 от НК предвижда:
Чл. 313. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2002 г.)
Който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон,
указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства,
се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.
(2) (Нова - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 50 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено
с цел да се избегне заплащане на дължими данъци, наказанието е лишаване от свобода до три години или глоба до хиляда лева.
Ами като сключвате сделка за стотици хиляди левове ще ви уплашат ли глоби за стотина лева?
Но ако цитирам това, то е защото е пореден рецидив на документ с невярно съдържание.
Но според прокуратурата в договора Продавачът може да си пише каквото си ще, включително и че носи наказателна отговорност за неверни данни,
но всъщност наказателна отговорност не се носи.
А какви са "гражданските последици". Прокуратурата не връща пари. Като сключваш договор с фирмата, всички спорове по неизпълнението се решават от съда въз основа на искова молба,
с платена 4% такса от стойността на иска. Ако искът е 100000 лв. само за първа инстанция таксата е 4000 лв
плюс адвокатски хонорар с ДДС 10380 лв.
Ако спечелиш делото противната страна се осъжда да заплати таксите. Само че съдиш фирмата, а не шефа и. Тези граждански дела обаче се точат по 4-5 години,
междувременно фирмата може да остане без активи.
Така и постъпи Красимира Адамска: всички останали и имоти в обекта на "Виница" 17 бяха прехвърлени на "МЛВ Консулт Строй" и на свързаната с тях
фирма "Селплекс" ЕООД и остана с фирмени дялове за 100 лв. За да се избегне изпадане в неплатежоспособност, често фирмата се прехвърля на някое малоимотно трето лице.
Само че аз съм вече наd 70 години и в тази "сделка" отиде и здравето ми и пенсионният ми фонд. Ще цитирам покойния доц.Кристиан Таков: Нима трябва да натоварим кредитора със сериозни разноски по възбрани, по съдебни такси и по други процесуални харчове,
да го изчакаме да умре от старост в хода на точещ се години процес, та като се убедим, че всичко е било напразно,
едвам тогава да благоволим да обезщетим него или по-вероятно – наследниците му – за вредите от неизпълнението?
Затова и писах на Адамска и дъщеря и на 21.04.2023, че няма да допусна моето внуче да съди нейното.
Само че оттогава нищо не се е променило, само дето вече съм на 72 години. Видях пак и дъщерята Аделина Бериевски в офиса, попитах я как може така да мамите хората,
толкова пъти ви писах?
Получих само ехидна усмивчица.
